Игри

Информация за страница Главиница

Главиница е град в Североизточна България и се намира в Силистренска област. В близост е до градовете Тутракан и Дулово и освен това административен център на едноименната община. От Силистра градът отстои на 45 км разстояние. Разположен е в Източната Дунавска равнина, а административно принадлежи към област Силистра. Характеризира се предимно с хълмовидно – равнинен релеф, с надморска височина, която варира между 200 и 300 м. Градът представлява общински център и лежи на пътя между Дулово и Тутракан. Преобладават черноземните почви, както и излужения чернозем, оподзолен чернозем и антропогенните почви. По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват предпоставки за откриване на рудни полезни изкопаеми. Наличните водни ресурси в района на Главиница пък са формирани предимно от подпочвени води. 11 микроязовири и водоеми съществуват на територията на общината, като те се използват за риболов и напояване. В северната част на общината е построена напоителната система Малък Преславец, която, въпреки че в момента не работи, разполага с голям капацитет и възможности. По отношение на хидро геоложките условия територията на общината може да бъде разделена условно на две зони. Първата зона е на север в района на разпространение на плиоценски седименти с два водоносни хоризонта: водоносен хоризонт в плиоценски пясъци, характеризиращ се с води с малък дебит до 4 литра на секунда и водно ниво на дълбочина от 8 до 20 м от повърхността водоносен хоризонт в аптските варовици. Що се отнася до втората зона, това е южната част на системата, която се характеризира с дълбоки подпочвени води.

                Специфичен приоритет е ловният туризъм в Главиница поради наличната популация на благороден елен. По ниво на генетичен материал пък местната популация е от най-ценната част на вида в света. Главиница е обявена за град на 5 септември 1984 г. с указ на Държавния съвет. Общинският център включва в своя състав 23 селища. Старото си име – Асеат кьой – градът носи до 1942 г. Грижливо пазените и предаваните от едно поколение на друго легенди не оставят място за съмнение, че по тези места е имало селище. Липсват обаче документи и източници, които да потвърдят миналото или ако има, те са твърде оскъдни. Плодородната местност заедно с богатите гори и минералните извори са давали на хората сигурност и гаранции, че ще има поминък. Върху главнишка земя са оставили своя отпечатък различни народи – траки и римляни, а десетилетия по-късно мохамедани, черкези и българи. Преданията разказват още за изчезнали по време на епидемии селища, както и по редица други социални причини. Една от легендите е свързана с чумна епидемия, която покосява голяма част от местното население. Едва години по-късно някои от тях се осмеляват да се завърнат отново в Главиница, по онова време Асеат кьой. Според друго предание пък от чумата се спасяват само младеж и девойка, които след време дават нов живот на селището. През 1912 г., когато избухва Първата от двете Балкански войни, един жител от града е доброволец в Македоно – одринското опълчение – формированието, което с всички сили се стреми към освобождаване на македонския край от османските завоеватели и признаването му за автономна област.

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker